Понякога изникваш невъзможен,
с пране в ръце, с черпак и мълчалив.
Опитвам да те сложа в рамка проста,
но се превръщаш на живота ми в ескиз.
Колажите са твърде, твърде сложни,
графитът твърде черен, твърде сив.
Цветът на маслено платно - възможен,
но твърде цветен (ти си пестелив).
Рисувам те, макар и не художник,
на пластове, с петна, релефен стил.
Разпъвам от ръцете си двуножник
и те рисувам вместо четка със бодил.
Къде? В сърцето си те слагам.
От кръв и плът в платното си вграден.
С черпак, смълчан, разрошен, страшен,
с три думи – някой като мен!