автор: wingless

Денят си тръгва,все един и същ.
И като стари снимки ни прелиства.
Оставя тишина и капки дъжд,
но скоро нищо няма да му липсва.

Помолих го,за миг да помълчи
по устните ти като те открие,
със жаждата която ми горчи
и в бездната и времето да скрие.

За да съм там където си и ти,
като писмо забравено под прага.
Намерило адреса,но дали
ще стигне вечността да те дочака.

Денят си тръгва все един и същ
и сянката си с спомените слива.
Оставя тишина и капки дъжд,
оглежда се и после си отива.