| За ботушките от кал и нишките на времето Навремето, когато хората имали повече търпение и по-малко неотложна работа, бабите правели сладко от круши. Малки круши – обелват се, дупето се изчиства и там се пъхва изсушена цветна пъпка от карамфил. Сиропът на сладкото е прозрачен, съвсем слабо жълтеникав и ако залепиш око на буркана, виждаш света като през лупа – голям, узрял и малко закривен по краищата. Най-хубаво е, като лапнеш цяла крушка – почти се стопява в устата ти и докато жумиш от удоволствие на езика ти попада оная карамфилова пъпка – лекичко я стискаш със зъби и през езерото от сладост се стрелва тънка, леко лютива жилка. Толкова е стряскащо и приятно, че за миг отваряш очи, а после бързо ги затваряш отново, за да не подплашиш мига и да го изгубиш.
Ей като това сладко от цели малки круши е месец септември – море от топлина и сладост. Нагазваш и веднага се стопяваш в него – от теб остава само малката пъпка, която времето внимателно схрусква. И вече те няма, станал си част от септември, който е обгърнал земята и я покрива с нежни целувки. Земята притихва, опиянена от ласките на влюбения месец. Притихнали са и лесковите храсти, които се оглеждат в малките вирчета на реката, листата им не щракат като кастанети, за да не събудят зреещите в кошничките си лешници. Притихнала е и реката – отъняла от летните жеги, тя се свира под сенките на върбалака и само от време на време можеш да видиш как с дълги тънки пръсти оправя щръкналите коси на папура.
Тук-там, където през пролетта реката е текла нашироко, са останали покрити с кал плитчини. Калта бавно изсъхва, но под коричката е меко, лепкаво и хладно. Те са там почти всеки ден – никога сами, все на групички. Всички са в онази неясна възраст между десет и четиринадесет, когато удоволствието да си част от света е най-голямо. Обикновено момчетата са голи до кръста, а момичетата – с тънки басмени роклички, прикриващи онова, което след някоя и друга година ще кара същите тези момчета да се препъват по пътя с очи в които се чете едновременно желание и срам. Нагазват в калта – колкото по-дълбоко, толкова по-добре и, намерили подходящо място, застиват за няколко минути. Това е времето, в което калта полепва по голите им крака. После бавно и внимателно излизат на тревата и чакат да засъхне. След малко ботушките са готови и започват сравняването и хвалбите. Наградата за най-високите и най-здрави ботушки е уважението в очите на другите. Пристъпват важно-важно като чапли и отиват до единствената останала стена на някогашна воденица. Лягат в сянката ѝ и подпрели брадички на юмруците си, се вглеждат в полегатия скат над воденицата. Там някога е имало лозе, а сега е останал само един къс ред – двайсетина подивели лози, сплели ластуни в нещо като стена от листа и гроздове. Склонът под лозите е покрит с треви и диви цветя, разхвърляни безразборно и весело поклащащи шарените си главички.
Красиво е, но не това търсят децата – присвили очи, те се взират през мигли в лозите и цветята под тях – всичко се слива в едно, сякаш някой е метнал току що изпрана шарена черга. Минава известно време – постепенно лекият ветрец и трепкащите мигли карат чергата да оживее. Листата, тревите и цветята се извиват в неравни тънки нишки, блещукат под слънцето и се движат – като че невидима совалка снове насам натам, събираща ги в една тъкан. Очите на децата следват совалката – наляво-надясно, наляво-надясно и отгоре надолу. Те не знаят какво е това. И не искат да знаят – просто усещат чудото и му се доверяват. Така, проснати в тревата, те са също част от работата на големия стан – почернелите им тела, обелените от слънцето носове и, естествено, ботушките – всичко това, заедно със сенчестите вирове на реката, лесковата горичка и червеношийките се изприда, опъва се на кросното от тъкачката и се вплита в чергата на света. Малко облаче закрива слънцето и само за миг децата мярват сянката на тъкачката – седнала е под разкривения стар цер, който нервно размахва жълъдовите си ръце и отупва праха от изтъканото. Облачето отминава и ето, тъкачката отново е невидима и само неуморното движение на совалката подсказва на децата, че тя е там – извърнала глава с усмивка към тях.
Сенките се удължават, под каменната стена от воденицата става все по-хладно и децата се размърдват. Изтъркулват се по-близо едно до друго и допрели глави тихичко си шепнат. Дори любопитната сойка, която наднича през клоните на близкото дърво, не може да чуе какво си говорят. Това са важни и тайни неща, такива, каквито само децата знаят. Неща, научени докато са гледали през мигли как невидимите пръсти на тъкачката внимателно приглаждат платното и едновременно с това рисуват по него.
Стават мълчаливо и с бавни, широки крачки – да не развалят ботушките – се отправят по пътя. Ветрецът се усилва и сега тракането на стана се чува ясно. Чува се и как онзи цер продължава да изтупва праха от многоцветното платно. Взели са със себе си кълбото на времето – ще го занесат удома и гордо ще го покажат на майките си, заедно с чудесните ботушки от кал.
Тъкачката спокойно гледа малките фигури, стопяващи се в падащия мрак. Тя знае – когато стигнат горе, в селото, децата ще оставят кълбото на времето, а то ще се търколи, ще подскача от камък на камък – ден и нощ, ден и нощ – докато свят светува.
Публикувано от alfa_c на 11.02.2015 @ 20:51:50
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 19
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"За ботушките от кал и нишките на времето" | Вход | 26 коментара (51 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от IGeorgieva на 13.02.2015 @ 20:27:17 (Профил | Изпрати бележка) | Темата за сладкото на баба, гарнирано с невероятното чувство за свобода, ми е много близка. Бурканите стояха наредени в долапа на два реда и ме очакваха всяко лято. :) Но за такова от малки круши не съм чувала! :(
Върна ме в детството по един красив начин!
:)))) |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 21:06:02 (Профил | Изпрати бележка) | Имаме нужда да се връщаме там понякога - за пречистване :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от Lefty на 13.02.2015 @ 18:57:29 (Профил | Изпрати бележка) | Много ароматно и живописно, и по някакъв особен начин изтънчено, хем за простички неща иде реч. |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 19:04:59 (Профил | Изпрати бележка) | :) Ми те, простичките неща, май са най-изтънчени :)
Радвам се, че ти хареса! |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от libra на 13.02.2015 @ 16:23:14 (Профил | Изпрати бележка) | като чета такъв текст направо съжалявам, че не съм израсла на село и баба ми не е правила сладко от круши или други плодове :) хубаво е човек да има такива спомени и когато поиска да се завръща в тях
красиво е.. |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 18:31:29 (Профил | Изпрати бележка) | Еее, не подценявай градските баби :) Бабите и децата виждат света по един и същ начин:)
Благодаря! |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от Vesan (proarh92@abv.bg) на 13.02.2015 @ 14:09:30 (Профил | Изпрати бележка) | Магия е!!! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 18:29:06 (Профил | Изпрати бележка) | :) Дааа, детството се превръща в магия когато поостареем... :)
Благодаря, Vesan! |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от mamontovo_dyrvo на 13.02.2015 @ 00:31:24 (Профил | Изпрати бележка) | Да му се не види...Навремето така сладкодумно омайваше мацките! А сега омайваш всичко, което чете...абе ...чародей! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 13.02.2015 @ 14:00:44 (Профил | Изпрати бележка) | :)А така! Похвали ме, брато, че то не остана кой вече.... :))) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от daro на 12.02.2015 @ 11:09:40 (Профил | Изпрати бележка) | един от малкото противни вкусове за мен е точно от пъпка на
карамфил - само разваля вкуса на виното... в случая и на крушата :)
...ноооо, това изобщо не ме задържа да търкулна едно поздравче -
браво, хубаво пишеш! :)
...атмосферата в разказа е наситена с лъжички поетично детство
Светъл ден! :)
(.) |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:42:02 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря! Светъл ден и на теб желая :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от GINKO_PRIM на 12.02.2015 @ 10:44:26 (Профил | Изпрати бележка) | И аз се облизах подир това твое бабино сладко, душевадец такъв! :)
Сполай ти! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:41:14 (Профил | Изпрати бележка) | :))) Там, в буркана, е детството ни :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от Kanegan на 12.02.2015 @ 09:39:45 (Профил | Изпрати бележка) | Блага история,топли спомени!Хубав разказ!Благодаря! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:36:13 (Профил | Изпрати бележка) | И аз благодаря :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от nikikomedvenska на 12.02.2015 @ 09:51:43 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох с удоволствието на хлапе, изяло последното бурканче сладко на баба си. За което благодаря! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:37:34 (Профил | Изпрати бележка) | :) Наближа ва времето, когато ти ще правиш сладко - нали в тези бурканчета кътаме душите си :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.02.2015 @ 10:08:44 (Профил | Изпрати бележка) | Разказвачът с език на поет - винаги ще те позная, във всичко, написано от теб, защото си с неповторим талант! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:40:21 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за топлите думи, Пастирке :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от Valens на 12.02.2015 @ 08:53:37 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно е! Топло и уютно! Благодаря! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:35:27 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти хареса :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от zebaitel на 11.02.2015 @ 21:07:31 (Профил | Изпрати бележка) | прекрасна, фина, вечна приказка - живот
Мнооооооооооооого е красиво, VSA!
Много умееш! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 11.02.2015 @ 22:24:12 (Профил | Изпрати бележка) | От майстор го чувам!
Понякога, като присвиеш очи, светът е шарен и красив...
Благодаря, Живе :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от shrike на 14.02.2015 @ 19:21:16 (Профил | Изпрати бележка) | Душата на септември е тук. С най-игривите и диви ластуни. С най-тръпчивия остатъчен вкус на карамфил. С най-лъскавите ботушки. Поздрав! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 14.02.2015 @ 21:34:17 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е, че носим душата на септември у нас :)
Поздрав и от мен :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 14.02.2015 @ 15:53:05 (Профил | Изпрати бележка) | Изрисувал си най съкровената тайна на детството :) |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 14.02.2015 @ 16:26:05 (Профил | Изпрати бележка) | Когато бяхме деца светът беше наш. А после го изгубихме...
Благодаря, Краси! |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 23.02.2015 @ 15:08:03 (Профил | Изпрати бележка) | Това е така поетично-носталгично, че изчоках да ми дойде настроение, за да го коментирам.
Така болезнено ме върна в детството, VSM, а аз съм толкова далече от него.
И душата е вече зад много здрава броня. А ти ме пращаш между рицари без броня!
Браво ти! Препрочитам си го... и после пиша приемливи стихове :) :) :) |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 23.02.2015 @ 17:47:39 (Профил | Изпрати бележка) | :) Е, това са редки моменти - сваляш бронята....и усещаш колко леко се диша:)
Поздрав, Бой! |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от rumpel (rumpel@abv.bg) на 12.02.2015 @ 14:13:11 (Профил | Изпрати бележка) | Ммм, вкусен спомен... |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 12.02.2015 @ 17:42:49 (Профил | Изпрати бележка) | Да можехме да се върнем...
:) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от rajsun на 21.02.2015 @ 19:32:57 (Профил | Изпрати бележка) | !!!
|
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 21.02.2015 @ 23:04:58 (Профил | Изпрати бележка) | :) :) :)
Благодаря! |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 16.02.2015 @ 14:46:26 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Така да ми липсва това сладко от круши!...Моята не слагаше карамфил, но..беше неописуемо хубаво и...след нея не съм яла такова..:( Трябва да се науча аз да правя, за моята внучка..:)
Толкова магична, красива и стопляща истинска приказка е това..Истински празник за душата! Благодаря от сърце!!! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 16.02.2015 @ 18:02:04 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина трябва да се научиш - както предаваме гените си в поколенията, така да предадем и светоусещането си.
А приказките нали са затова - да ни връщат при корените :)
Благодаря! |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от giro на 18.02.2015 @ 10:24:30 (Профил | Изпрати бележка) | нежно, лирично... изтъкано от благородна литературна тъкан, браво!
поздрави, киро |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 18.02.2015 @ 19:11:10 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за добрата дума! |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от mariposasenelalma на 18.02.2015 @ 23:07:39 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова наситена с истинност ярка образност!Направо пасторално.Достави ми удоволствие!Поздравления! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 18.02.2015 @ 23:09:52 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти хареса :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от doktora на 20.02.2015 @ 07:59:54 (Профил | Изпрати бележка) | ...какво да кажа, брат ми...() |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 20.02.2015 @ 17:23:57 (Профил | Изпрати бележка) | :) НИщо не казвай, само си спомняй от време на време, че и ние бяхме деца...:))
Привет док :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от doktora на 26.02.2015 @ 11:26:58 (Профил | Изпрати бележка) | Отново и отново, чета и се насълзявам...
"...Малко облаче закрива слънцето и само за миг децата мярват сянката на тъкачката – седнала е под разкривения стар цер, който нервно размахва жълъдовите си ръце и отупва праха от изтъканото. Облачето отминава и ето, тъкачката отново е невидима и само неуморното движение на совалката подсказва на децата, че тя е там – извърнала глава с усмивка към тях.
Сенките се удължават, под каменната стена от воденицата става все по-хладно и децата се размърдват. Изтъркулват се по-близо едно до друго и допрели глави тихичко си шепнат. Дори любопитната сойка, която наднича през клоните на близкото дърво, не може да чуе какво си говорят. Това са важни и тайни неща, такива, каквито само децата знаят. Неща, научени докато са гледали през мигли как невидимите пръсти на тъкачката внимателно приглаждат платното и едновременно с това рисуват по него.
Стават мълчаливо и с бавни, широки крачки – да не развалят ботушките – се отправят по пътя. Ветрецът се усилва и сега тракането на стана се чува ясно. Чува се и как онзи цер продължава да изтупва праха от многоцветното платно. Взели са със себе си кълбото на времето – ще го занесат удома и гордо ще го покажат на майките си, заедно с чудесните ботушки от кал.
Тъкачката спокойно гледа малките фигури, стопяващи се в падащия мрак. Тя знае – когато стигнат горе, в селото, децата ще оставят кълбото на времето, а то ще се търколи, ще подскача от камък на камък – ден и нощ, ден и нощ – докато свят светува."
Брат ми!!!
--------------------------------------------------------------------------------
Публикувано от alfa_c на 11.02.2015 @ 21:51:50 |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 26.02.2015 @ 18:16:01 (Профил | Изпрати бележка) | Много съм щастлив, че ти хареса, Никос от брега :)
Може би(само може би) има нещо общо с потникът като уред за ловене на скариди. Може би има нещо общо с аромата на морето рано сутрин. Или напомня за детска пета, от която стърчат бабини зъби. А като се заслушаш - така скърцат веслата в ключовете на лодката.
Може би....
Благодаря, док! |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от Markoni55 на 06.03.2015 @ 13:16:06 (Профил | Изпрати бележка) | Чаках си момента да се гмурна в твоята омагьосваща реч.
"Ей като това сладко от цели малки круши е месец септември – море от топлина и сладост. Нагазваш и веднага се стопяваш в него – от теб остава само малката пъпка, която времето внимателно схрусква. И вече те няма, станал си част от септември, който е обгърнал земята и я покрива с нежни целувки. Земята притихва, опиянена от ласките на влюбения месец. "
Толкова много поезия, та чак в един момент усетих онова парване ....от карамфила.
Сполай ти! |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 06.03.2015 @ 17:10:40 (Профил | Изпрати бележка) | Детството е поезия. И може би единственият смислен период в живота ни - гледаме нещата в очите и ги виждаме такива каквито са. А после....после започваме да вкарваме света в калъп. И се сърдим , ако той не пасва на калъпа.
Благодаря за добрата дума :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от copie на 12.03.2015 @ 21:44:02 (Профил | Изпрати бележка) | Не бих нарекла разказ този поетичен и мемоарен едновременно текст - може би есе. Не за друго го казвам, а защото е объркващо. Иначе е чудесен текст, за който обича бавното и подробно навлизане :) Е, аз съм от тях :) |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 13.03.2015 @ 17:41:37 (Профил | Изпрати бележка) | Да, не е разказ, наистина. Кой го знае какво е :) Спомних си какво казва Дюк Елингтън: >> Седяхме си ние на стъпалата пред къщата и си свирехме. По едно време идват някакви бели момчета и казват - "Вие свирите джаз!"... А ние просто свирехме >> :)
Радвам се, че ти хареса :)
|
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от rady на 21.03.2015 @ 16:46:55 (Профил | Изпрати бележка) | Сладостно–тръпчиво пътуване към онзи чист и светъл свят на детството, на нашето детство, защото сегашните деца не се впечатляват от сладкото на баба... Поднесъл си носталгичните си мисли топло, елегантно и поетично и на мен просто ми се доплака. |
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от verysmallanimal на 21.03.2015 @ 18:25:19 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Ради, радвам се, че ти хареса :) |
]
Re: За ботушките от кал и нишките на времето от Marta на 29.12.2022 @ 14:14:51 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Усещането от текста е като от вино от глухарчета ( присети ме за китовете на вятъра сред тревите и онова неуловимо не що из въздуха), обаче не точно, по-скоро коняк от юни блян, отлежал в дъбовите бъчви на живота и плискащ се на дъното на кристална чаша срещу залеза...Като в капка кехлибар едно вечно късче детство. |
| |