автор: tomatroev

Тъй, както на сърцето и лежи,
прилича и по нещо той на Чърчил.
Но повече от всичко и тежи,
че бавен е - и още не е свършил.

Богат е, но ужасно се поти...
Тя с кърпичка внимателно се бърше,
наляво и надясно се върти:
"О, Господи, дано най-после свърши!"

Какво ли, Боже, не му е наред?
И колко време мина оттогава?
Но сякаш Господ я намазал с мед.
Не свършва и не свършва, продължава...

И уж червен, а после посиня,
и прави там, каквото с нея прави...
Но тя не беше влюбена жена,
да свърши иска и да го забрави.

Защото бе безмилостен, жесток,
защото пак ръцете и извива,
промъкнал се към нея като смок...
Да свърши иска и - да си отива!

Дотук - по гръб. Сега - на колене.
Родината - една такава, мършава,
ала готова на какво ли не...
Но Преходът не свършва и не свършва.