автор: veronikas

„Преди раздяла се мълчи.
Така се свиква с мрака.”
Камелия Кондова

Тогава мракът ще се разтопи.
Очите ми ще се удавят.
Сънят - със вързани очи –
един и същ ще се повтаря.
Ще бъде, както е било преди.
Небето ще е преваляло.
Ще иска да се приземи,
защото много дълго е летяло.
Тогава ярките звезди
ще се разпръснат по тавана,
а сенките по голите стени
със моя въздух ще се хранят.
Тогава всяка мисъл ще кънти
във празното пространство на душата.
„Обичам” ще рисувам от сълзи,
от тишина, от страх и вятър.
Ще дишам и ще гледам отстрани
как чувствата ми стават чисто бели,
а истината е от множество лъжи.

Животът - множество от срещи и раздели...