автор: ringo

Търкалям болката в устата си,
изстрелвам я във вид на думи.
А мислите ми са остатъци
от смешен гняв на малоумник...

Това е всъщност без значение,
гневът ми май не те достига...
От теб финално изречение:
„Досаждаш ми... Я, хайде стига!”

Безсмислени са вече думите,
отдавна всичко сме изрекли...
И днес звучи като безумие
това, в което сме се врекли!

И няма нужда да се питаме
за пътя ни оттук нататък...
Без минало със теб ще скитаме,
а любовта бе опит кратък...

Дали поединично в нощите
ще се заглеждаме в звездите?...
Дали ще ни разказват още те,
че някой някъде обича?...

И ако в края на очите ни
внезапно влагата избие,
ще спомним ли с добро мечтите ни,
когато още бяхме „ние”?...