автор: Hulia

"...никой не може да знае какво става в две, между две живи човешки души...Когато между тях лежи севда. Никой. Даже и двете души. Разбра ли? Защото само в севда душата на човека е истинска...” Георги Божинов, Из романа „Калуня-каля"

* * * * *

Странно самотно дърво

скръбта ми по орязаните клони
тихо, съзерцателно разпали,
сетне дивно удивление от
сари в мъх очите ми погали.
Тъжна песен недовършена,
но някак съвършена, за
вътрешните бели кули и сараи
р
а
з
т
е
ч
е
се по живите му скули.
Припява плавно, издълбоко,
изорава ти душата като никой друг
Дървото – пее и за светлини и сенки,
за добро и зло, и дали добро е злото...
* * *
Странно самотно дърво