За някого е наркотик.
За други е (графо)мания.
За трети е нервен тик.
За четвърти призвание.
За мен (и подобни) е монолог,
кротък, без опоненти.
Начин да кажa на друг (и на Бог),
за своите остри моменти
когато се правят, че ме слушат дори
моите собствени близки.
Вътре когато нещо гори
(а пламъка никой не иска)
за да не стане пожар
(спасявам целия свят)
със себе си разговарям.
Пък ако щат да четат.