Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 915
ХуЛитери: 4
Всичко: 919

Онлайн сега:
:: ivliter
:: pastirka
:: Marisiema
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа писането
раздел: Хумор и сатира
автор: jantreya

За някого е наркотик.
За други е (графо)мания.
За трети е нервен тик.
За четвърти призвание.
За мен (и подобни) е монолог,
кротък, без опоненти.
Начин да кажa на друг (и на Бог),
за своите остри моменти
когато се правят, че ме слушат дори
моите собствени близки.
Вътре когато нещо гори
(а пламъка никой не иска)
за да не стане пожар
(спасявам целия свят)
със себе си разговарям.
Пък ако щат да четат.


Публикувано от viatarna на 27.01.2015 @ 13:40:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   jantreya

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 08:31:05 часа

добави твой текст
"За писането" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За писането
от angar на 29.01.2015 @ 08:51:58
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Така е:
"Наричат те “Поет”, за да не кажат “Луд”!
Но нека писането да е лудост,
и нека писането да е грях –
пишете без стеснение и страх!
Защото, подир хиляди години,
когато всичко друго прах ще стане,
написаното сàмо ще остане.

Вас със Зинка ви определям в четвърта група.
А може би във всеки има от всичко, от кое повечко, от кое по-малко - и тик, и наркотик, и мания, и графомания, и отдушник, и призвание.


Re: За писането
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 28.01.2015 @ 02:28:46
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Всички са гастрономи! Само че някой от тях и готвят!
:-)
И с писането е така! Някои пишат, а някои и пишат, и четат!
;-)
Чукча читатель...


Re: За писането
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 27.01.2015 @ 20:59:50
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ъхъ нещо такова е.
В последните ми книги въведох Читателя като действащо лице и всичките ми щуротии той оправя.
Така е то - ако той не ме прочете, то кой ли?
Поздрави


Re: За писането
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 27.01.2015 @ 17:52:27
(Профил | Изпрати бележка)
То така е... затова и разликата между поета и лудия не е много голяма... :)


Re: За писането
от zinka на 28.01.2015 @ 11:24:08
(Профил | Изпрати бележка)
Понеже знам, че на шеги не носиш,
единствено когато хич не стават,
излагам тука своите въпроси,
които вече мира не ми дават:
Когато монологът ти ме вади
от кроткото на моя ден безгрижие,
и римите започнат да засядат
във гърлото ми, а стихът ме ближе
и с лапите си ласкави ме драска -
тогава пиша - както тук го правя,
но към коя ли група се отнасям?
Във никоя сама не се намирам...
И ми се струва, няма да мирясам,
да си римувам докато се диря.
Не ми е ясно - що се заигравам -
от празно в мен или от твърде пълно,
или със някого да се задявам,
докато смях в сърцето не покълне?
Усмивка щом на устните полази
(поне така си мисля, според мене)
разлиства се една последна фраза
и секва всякакво стихотворение! :)

Усмихвам се едва, дано ти също,
и значи стихото е в своя край. И - свършва! :))

Който не чете - губи!
Който чете - той си знае!:))

Поздрав!!!