Сама съм и тъгувам.
Нищо не може да помогне...
Искам да говоря, но без думи.
Самотата зад ъгъла ме дебне.
Искам нещо ново и различно,
живота ми мрачен да промени.
Надявам се някой, ей така,
от нищото изведнъж да се появи.
Мисли всеки ден безброй
в главата ми нарушават тъжния покой.
Понякога желая просто празнота,
а друг път – някой да измести тази самота.
Омразни са безсмислените разговори.
Едни и същи случки и слова.
Живота като преживян не искам да усещам,
а във всеки миг да откривам красота.