И Студ, и виелица - камък се пука.
Онези, страхливите, отлетяха на юг.
А ние сме смели и вечно сме тука,
от първа висулка до първи капчук.
На топчици сиви, се гушим по клоните.
Висим по дърветата вместо листа.
Политваме вкупом когато ни гонят
я глад, я уплаха - различни неща…
Чирикаме бодро, отсечено, дръзко.
Показваме дух, оптимизъм и хъс.
Перата надуваме - просто до пръсване
(така си се топлим и пазим зимъс).
Признайте си! С нас е по-весела зимата.
С какво сме по-лоши от онези щурци?
Когато и те се спасяват от климата,
оставаме ние – ваши верни врабци.