Надявам се на дни- костилки,
за по- добър и тих живот,
а ги изпращам със горчилки
под този син небесен свод.
И тъй с горчилка ги зачерквам
във календара вече стар.
И все така до днес се черквам
на бряг самотен, като фар.
Но продължавам в тъмнината
да съм спасение за друг,
когато плува във мъглата
аз пристан да му бъда тук.