Момчето върви
по пътеки
незнайни,
а момичето е в облак
над него
и пази.
Тя пази място
до нея
на леглото
от водни капчици
и ледени кристали.
Но момчето вървии ли
върви по пътеки
незнайни
и не спира, не спира,
за миг не поглежда
нагоре
към нея...
Глупак!
Забрави таз кариера
остави тез пари
пусти да са.
Стига бута като вярна пешка
в лабиринта
на системата човешка..
времето не стига,
за да стигнеш до царица.
Виж..
Заваля..
Виж, тя плаче
плаче за теб,
за съдбата ти земна,
за избора ти грешен.
Промени се!
Избери да бъдеш над нещата
избери да бъдеш облак
облакът до нея.
И светът Ви
ще нарисува
с цветовете замечтани
на двата любящи
сред седем милярдни
стълбица нагоре...
Качи се по нея
вечерта,
но побързай
сутринта да бъдеш
при твойта сродница
от облака над теб
погали я
с цвете
напоено с капчици
от земната роса...
и полетете...