автор: Vanka71

Обич е да гледаш света през тревата,
а тя да те чака с човешки очи.
Да пишеш за гълъби, залез, театър,
разбити сърца, разпилени мечти.
Ръце на наивник са твоите длани,
готови да хлопат на всяка врата,
да имат приятел, с когото да хванат
лъчите на слънцето, без да горят.
Светът е обръгнал от лудата обич.
Тя носи горест, сълзи и обрат.
Къде е по-лесно без никакви драми
да срещнеш на ъгъла някой познат,
кафе да предложи, усмивка, вечеря,
две едри банкноти и ето ти свят.
Човекът е луд да си мисли за вчера,
да топли сърца и да вярва във брат.
Къде е по-леко доволство да имаш
от топла вечеря и хладна жена,
които в живота на тото спечелил,
не губиш напразно със сляпа вражда.
Лудост е да гледаш света през тревата,
макар да те чака с човешки очи.
Похлопаш на прага, срещнеш приятел,
но слънцето всяка волност гори.