автор: coils

Тази вечер е по-тъмна от предишните.
Тази вечер съм сама.
Тази вечер звездите не огряват.
Тази вечер не е само една.

Стаята е празна.
В нея има една душа.
Тялото е просто обвивка.
Важното не е то, а тя.

Луната я няма, тази нощ почива.
И теб те няма. Къде си ти?
В леглото сама, добре съм се завила.
Навън е студено, а лампата блести.

Цветята растат в посока към небето.
Искат да докоснат висши божества.
Аз съм тук по-малка и крехка от детето,
Което още не може да каже и дума една.

Книгите редом една подир друга
Като войници стоени, крият слова.
Светът им магичен когато отворя
Мигновено забравям що е самота.

Оранжева килия или слънчев разкош
Тук аз живея всеки ден и всяка нощ.
На спомени вечни тази стая е трезор,
Но въпреки всичко за мен понякога е...
мъчителен затвор.