автор: heartfelt

Беше хубаво време, нали, златокосо момиче?
Бяхме още деца (малко - аз, малко повече – ти),
полетели във бесен галоп! През какво ли не тичахме -
през полета от младост, през буйни реки от мечти.

Беше нашето време, нали, златокосо момиче?
Неразумни и дръзки, незнаещи ничия власт,
отстоявахме с нокти и зъби, когато обичахме,
а обичахме! Боже, обичахме с толкова страст!

Как пораснахме… Бързо, нали, златокосо момиче?
Как така неусетно галопът премина във тръс?
Пожълтяха полетата – лятото вече припича,
с всеки ден ни подсеща за близкия есенен дъжд…

А сме същите луди! Нали, златокосо момиче?
Да, сега го прикриваме, свъсили морни лица,
но, макар все по-често на есенен дъжд да приличаме
там, в сърцата, сме още онези наивни деца.