автор: ringo

Когато тръгнеш искам да съм с гръб -
последните ти крачки да не видя,
дори ако при утрешната скръб
за тази глупост се възненавидя!...

И сигурно ще чувам съкрушен
от мен как бавно се отдалечаваш...
Как пулсът ми, внезапно учестен,
последните ти крачки отброява...

Когато после стане глухо пак
и гърлото ми стисне тишината,
незнайна птица ще ме стресне с грак
преди да ме обгърне тъмнината...

Преследван от ехидния й смях
назад ще хукна да те търся в мрака,
с товар нелеп като случаен грях,
а Нищото зад ъгъла ще чака!...

Ще се здрависам с него – ща не ща...
Подгонена от свирещи таксита,
душата – бедна скитница в нощта -
за тебе всеки срещнат ще разпитва…