автор: rozix

11 януари, няма значение коя година.
Покойната ми майка е родена на тази дата. Анита Екберг, цицорестата пищна руса мадама от Сладък живот на Фелини почина на тази дата.
Добре де, годината е 2015 – майка ми си отиде точно преди година и един месец, а русата шведска сексбомба почина днес.

Между двете събития няма никаква връзка, освен в моето болно съзнание. Това, всъщност, е най-якото в случая – обективна връзка няма, но субективно, в моята си глава, в моя си болен мозък връзката е очевидна и достойна за размишление и описание.
Анита Екберг е родена на 29 септември 1931 г. в Малмьо, Швеция. Баба ми, майката на починалата ми майка, е родена на 1 септември 1931 г. в Провадия, България.
Първата става известна, показвайки греховно апетитното си тяло във фонтана Ди Треви, а втората е никому неизвестна счетоводителка от БДЖ със скучно ежедневие и никому неизвестно тяло, родило две деца и никога не видяло фонтана Ди Треви в Рим.
Фонтана Ди Треви, между другото, продължава да същестува и да пилее разточително блестящите си водни пръски, нехаейки за преходни русокоси старлетки като Анита Екберг и скучни, никому неизвестни домакини като Диана Хаджиколева /споменатата ми вече баба по майчина линия/.
Утехата на вечността се крие точно в това – преходните апетитни човешки тела повяхват, остаряват, съсухрят се и умират, а монументалните каменни паметници остават.
Циците са преходни, фонтаните са вечни. Тъжно, но факт.
Скромният ми съвет към всички почитатели на руси едрогърдести мадами, независимо дали са шведки или не, е следният – не се привързвайте прекалено към преходните вторични полови белези на русите човешки същества от женски пол. Не се привързвайте прекалено, защото те са тленни и следователно преходни – ще остареят, ще увиснат, ще се спихнат, спаружат, сбръчкат и нацепят от стрии като стари ябълки, оставени прекалено дълго във фруктиера извън хладилника.
Не се привързвайте към нищо, което може да бъде съхранявано в хладилник.
Храната и хората могат да бъдат съхранявани в хладилник, следователно – моля ви, не се привързвайте към тях.
Привързвайте се към фонтани, скали, обелиски, тучни ливади, румолящи реки, бързоструйни водопади, дървета, цветя и облаци.
Привързвайте се към природата – тя има смайващото преимущество да се променя бавно.
Докато сочните гърди на Анита Екберг увисват, сбръчкват се и спихват под неизбежния натиск на времето и гравитацията, скандинавският пейзаж, в който е родена си остава непроменен и до наши дни. Фонтанът Ди Треви в Рим, в който тя и Марчело зъзнат през дългия и студен мартенски снимачен ден си е все същият. Фелини, разбира се, отдавна е изгнил в гроба, заедно с нечистите си помисли за пищните форми на Анита, за едрите й като зрели праскови гърди и закръгления й като прясно изпечена фокача задник.

Затова, повтарям за последен път – привързвайте се към неодушевени предмети. Привързвайте се към фонтана Ди Треви, а не към къпещите се в него русокоси жени с Рубенсови форми. Привързвайте се към Швеция, a не към шведките, влюбвайте се във Вечния град Рим, не в тленните смугли красавици.
Не се влюбвайте в Сладък живот на Фелини, не се влюбвайте в живота изобщо.
Животът е преходен, временен и измамно сладък. Животът е горчив, болезнен и мимолетен като водна пръска върху бялата шия на Анита Екберг.
А тя почина днес, на 83 години, бедна като църковна мишка, ограбена от цялото си преходно богатство от пари, бижута и обожатели, изоставена от пищните си гърди, красивите руси коси, сладострастните устни и рубенсови форми. Напусната от Фелини и Мастрояни, брутално зарязана от фонтана Ди Треви и измамно преходния Сладък живот.
Адвокатката й твърди, че до последния момент Анита се надявала да оздравее.
Според мен това са пълни глупости.
Анита е била бясна на Сладкия живот – къде са ми готините цици, къде са ми стегнатите бедра, къде са ми сексапилните устни?
Бастардо, ти ме измами, прецака ме, открадна ми самоличността, шибан коварен Сладък живот!
А фонтанът Ди Треви продължава разточително да пръска блестящи водни капчици, нехайно и разгулно, неприлично вечен в своята красота.
Фонтатът Ди Треви остава.
„Аз направих Фелини известен, а не той мен“, казва Анита по времето, когато гърдите й все още се подчиняват на законите на гравитацията.
А фонтанът Ди Треви не дава и пет пари.
Сладък?
Живот?
Бастардо!