На първия от дните - в понеделник,
превърна изключението в норма...
Безсмъртна е - но като рак отшелник
водата търси по-удачна форма.
И нейде из пространството се скита,
привличаха я странни раковини,
а после легна в земното корито,
замаяна, червена като вино.
От сярата или от хлорофила,
по някаква случайност, по погрешка,
но изведнъж изпълни се със сила
и стана тя една такава, тежка.
Водата влезе в бронята на камък,
а после в армия от дървени войници.
На полюса издигна леден замък.
Извая формите на слонове и птици...
Но в дългите вериги молекули
животът бе нетраен, беше кратък,
животът бе химера - водни кули!
Тя искаше да стигне по-нататък...
И влезе тя тогава в теб, в човека
като в сандък, на пластове, на дипли,
нагъната грижливо и полека -
и никой няма право да я пипне!
А може би е повече водата?
Тя движи мислите ни, цялото ни тяло.
Ще стигнем утре с нея небесата...
И всичко ще започне отначало.