Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Какво ме накара да погледна през прозореца точно в този момент? Не знам. Чашата с разтворената таблетка tylolhot топлеше ръката ми, когато премрежените ми от главоболието очи се заковаха в двете сини точки. Особено синьо, турско или морско, якето на жената местеше своите баклавични в такт с резките и движения, единият ръкав под остър ъгъл следваше цялото, а вътре ръката и стискаше ръката на момченце и го подръпваше да бърза. Хлапето не се съпротивляваше, но и не я настигаше, другата му ръка криво махало с червена ръкавичка. Излязла от работа, трябва да го прибере от училище и да го нахрани, да разтури раничката, да извади нагризаната мазна закуска измежду тетрадки, моливи, един пластмасов рицар с паднал шлем и учебници, да даде наставления и пак да отиде на работа. Момченцата в първи клас са толкова непригодни за училище, сутрин почти спят в ръцете ти, топли, миришат на сънища, бързаш, все ги влачиш на една ръка зад себе си, после ги влачиш обратно, не чули и не разбрали домашното, завеяни, разсеяни, твои.
Другото синьо е голяма газова бутилка, точно същият цвят. Поставена е в нещо импровизирано на три колела, бивша детска количка, леко наклонена напред, ракета, готова да излети от установката си, макар и с дюзата напред. Човекът, който я тегли не бърза, но в даден момент ще пресече траекторията на жената, която бърза. Обзема ме неуправляема тревога, защо трябва да се пресичат двете траектории, синьото започва да ми се вижда много неестествено еднакво и заплашително, като два войнишки мундира с войниците вътре. Ако са еднакъв цвят, значи войниците са от една и съща армия, не може да е застрашително. Елизабет Томпсън и нейните войници в Сутрешна проверка, раздърпани, гледащи в различни посоки, само две от униформите са в цвят и сякаш обърнати една към друга, какви ги мисля?! И като капак, стихът на лорд Тенисън: theirs not to reason why, theirs but to do and die...Човекът с бутилката леко ускорява крачка, ъгълът между двамата вече е почти прав. Едната му ръка е пъхната в джоба на черното яке, черна плетена шапка е нахлупена почти до очите му. Верно, че е студено. По телевизиите нонстоп предават за вчерашното нападение на джихадисти над редакцията на френския хумористичен вестник, убити, ранени, днес ново нападение, полиция, хора мълчат и стоят в студа на площада, мълчанието е тежко, но тежи само на места, върху невинните. Другите вярват или си мислят, че вярват, правят куршуми от вярата си, забиват ги като инжекции в невярващите, раздробяват тела, за да спечелят души, взривяват своите...theirs but to do and die. Една жена на скутер с черно яке и кръгла черна каска, от която се подава светла коса кара бавно по нагорнището и стига до синьото яке с детето и мъжа точно когато пътищата им се пресичат. Детето се обръща по посока на скутера, мааамо, виж, и аз искам такъв и се спъва в задното колело на бившата детска количка. Тряяяс! С ужас поглеждам в краката си. Чашата ми с остатъците от tylolhot е образувала порцеланова звезда върху плочките, с мокри лъчи и безброй парченца, само дръжката е отлетяла под един стол и все още се върти като пумпал. Ще я събера, ще измия, ще се преобуя, но първо да видя какво...Русата със скутера се е скрила зад завоя. Човекът с бутилката и синьото яке се суетят около малкия.Човекът маха с ръце, сигурно се извинява, подава на детето изхлузената червена ръкавичка. Майката изтупва малкия от праха, той не плаче, макар да личи, че е паднал по очи, защото тя му бърше бузите и му нахлузва обратно шапката. Разминават се.
Всъщност, униформите във всички батални сцени на Елизабет Томпсън са червени. А стихът на лорд Тенисън, наистина възхвалява геройството на Леката кавалерия в Кримската война, но във всички учебници по история се подчертава недалновидността на командващите и безсмислената жертва на загиналите.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------“…theirs not to reason why
Theirs but to do and die”
/The Charge of the Light Brigade/
„...не е тяхна работа да питат „защо”,
Тяхната е да се бият и умрат.”
Публикувано от aurora на 09.01.2015 @ 09:13:47
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 13
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Синьо" | Вход | 11 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Синьо от Boryana на 19.01.2015 @ 21:20:14 (Профил | Изпрати бележка) | Майсторица.:)
Права е Мари-Дес - и е проза, и е поезия, и е прекрасно. Умееш да хванеш един миг, да го стопираш, после да го направиш многоизмерен, да го оцветиш, разслоиш, наситиш и разтеглиш така, че читателят да се усети в центъра му, да си сложи твоите очи и да го види и усети като теб...
Браво ти, Зеб! |
Re: Синьо от zebaitel на 23.01.2015 @ 11:11:18 (Профил | Изпрати бележка) | Ти имаш специални очи, Бо! Нали знаеш максимата: "Красотата е в окото на гледащия"! |
]
Re: Синьо от mariq-desislava на 19.01.2015 @ 18:14:13 (Профил | Изпрати бележка) | Сплав от поезия и проза - само ти ги умееш тези работи.:) |
Re: Синьо от zebaitel на 23.01.2015 @ 11:09:39 (Профил | Изпрати бележка) | Много хора ги умеят, Царствено дете! А аз, дано се науча! |
]
Re: Синьо от mamontovo_dyrvo на 11.01.2015 @ 08:16:10 (Профил | Изпрати бележка) | Балада за обикновения човек! Възхитен съм, Зеби! |
Re: Синьо от zebaitel на 14.01.2015 @ 13:00:56 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, МД, четящ и пишещ човеко! |
]
Re: Синьо от erka (elokolska@abv.bg) на 10.01.2015 @ 21:21:51 (Профил | Изпрати бележка) | :)...като син лабиринт... има ли безсмислени жертви?!
„...не е тяхна работа да питат „защо”,
Тяхната е да се бият и умрат.”
...а ето това ме разтопи -... топли, миришат на сънища... завеяни, разсеяни, твои.
Да се поизгубя ми се иска! :)
|
Re: Синьо от zebaitel на 14.01.2015 @ 13:00:16 (Профил | Изпрати бележка) | Права си, Ерка, съчетанието "безсмислена жертва" наистина може да се приеме като абсурдно, защото войниците са се били и загинали защитавайки кауза! Но погледнато от друг ъгъл то се третира като "жертва, която е могла да бъде избегната"...
Разказът излезе много изведнъж и определено няма да му навреди малко обработка, но пък ми е толкова полезно да узная как се възприема!
Благодаря ти, че се отзова! |
]
Re: Синьо от zebaitel на 12.01.2015 @ 13:25:46 (Профил | Изпрати бележка) | Скъпа Миа, наливаш масло в огъня, както се казва!Аз един дълъг разказ не мога да напиша, ти...Страх ме е, признавам си! |
]
Re: Синьо от Rodenavlotos на 09.01.2015 @ 19:47:59 (Профил | Изпрати бележка) | Просто великолепно. Имаш страхотен усет за драматичното. Успяваш да приковеш вниманието още в първите редове, а после буквално го хипнотизираш читателя. Евала! |
]
Re: Синьо от suleimo на 09.01.2015 @ 17:46:07 (Профил | Изпрати бележка) | Миг разтеглен до статична безпощност...
Много ми допадна това стаено напрежение!
Комплименти! |
Re: Синьо от zebaitel на 11.01.2015 @ 20:34:48 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Дани!
Радвам се, че ти е било интересно! |
]
Re: Синьо от rady на 09.01.2015 @ 16:35:51 (Профил | Изпрати бележка) | Храна за размисъл има в разказа ти! Но не вкусна, а горчива... |
Re: Синьо от zebaitel на 10.01.2015 @ 20:18:13 (Профил | Изпрати бележка) | Да, горчива е, Ради! Подлудяващи са събитията напоследък! |
]
Re: Синьо от GalinaBlanka на 09.01.2015 @ 10:37:38 (Профил | Изпрати бележка) | Ихаааа! Поредното удоволствие от прочита на твой разказ! Жива да си, Живе!!!:) |
Re: Синьо от zebaitel на 10.01.2015 @ 20:17:07 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Галина Бланка! Радвам се, че си тук!
И за много години! Подготвяй нова книга, чакаме те! |
]
Re: Синьо от giro на 09.01.2015 @ 10:03:47 (Профил | Изпрати бележка) | не употребявам тази дума, но сега не се сещам за друга - разкошно!
изпълних се с наслада от текста, изплетен виртуозно и многослойно...
"порцеланова звезда върху плочките" - умирам за такива метафори!
бравос!
поздрави, Киро |
Re: Синьо от zebaitel на 09.01.2015 @ 20:24:07 (Профил | Изпрати бележка) | Your Honour,
the pleasure is mine!
Честно, не съм очаквала подобна висока оценка, Киро! И си признавам, че ме радва!
|
]
Re: Синьо от IGeorgieva на 09.01.2015 @ 14:13:00 (Профил | Изпрати бележка) | Напрежението растеше, но... накрая си отдъхнах. :) Пораженията не бяха значителни :)!
Поздрави за стойностния разказ! |
Re: Синьо от zebaitel на 09.01.2015 @ 20:19:17 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Иренка! Надявах се даже на липса на поражения! |
] | |