автор: Mavar

По-добре мъртъв,но жив за своята класа,
отколкото жив, но вонящ политически труп!
Йордан Лютибродски
Приятели, защо ли ги убиха,
та те живееха и имаха мечти,
та те се бореха против фашизма
и бяха млади,млади и дори,
не сетили и първата целувка,
умираха за своите Мечти!

Сега, къде сме мили мои?
Та имаме ли някакви Мечти
и борим ли се със неволята,
която ни преследва от Зори?

Едва ли мили мои, ний просто не живеем,
ний някак се превърнахме в какво,
не смея да помисля и дори!

Докога! Докога! Докога! Така ще живеем,
по-лошо напред предстои!
Мили мои! Приятели скъпи,
докога, докога без Мечти!

Няма вече Народна Република!
Няма вече Съветски съюз,
но я има България скъпа,
и Русия - две свидни сестри!

Аз Ви моля Приятели мои!
Отворете най-сетне очи!
Аз Ви моля Приятели мои!
Аз Ви моля!
Отворете най-сетне очи!