автор: veronikas

Нарочно закъснях да се събудя
във време за сеитба.
На гробища животът сее кръстове.
Молитвите покълват късно -
през два живота и през седем гроба
и нелечими от надежда.
Загръщам се безбрежна и без никого,
заемам се до крайност и се моля:

За всичките си смърти да съм мъртва.
За всичките молитви – безнадежна...