автор: gringo

Аз остарях, а стиховете ми
остават млади -
ала това за мен е
мъничка утеха,
догарят поривите ми на клада
и от дъха им не остава
даже ехо...
За настояще, минало и бъдно
аз нехая -
за мене те едно са -
о, тъй нищожни са пред ужаса
на края
глобалните въпроси -
аз остарях, аз остарях -
това е
и утре вятър моя прах
ще носи -
какво от туй, че стиховете ми
остават млади
и нерешени са вселенските
въпроси -
аз мъртъв съм, аз мъртъв съм -
това е -
и са излишни всякакви
въпроси.