автор: thestranger

В тези сетни и изплъзващи се мигове
на поредния откъснат календарен лист,
време е да осъзнаем колко близо е
нагоре пътят, ала колко е скалист.

В тези няколко оставащи минути
на година, уморена да лети,
колко от молитвите са чути
и колко сбъднати са по света мечти.

Когато нещо си отива безвъзвратно,
е немислимо и да искаш да го спреш.
Стрелките се завъртат наобратно,
но само в мислите, като копнеж.

Тогава идва време – равносметка:
как изживял си и поредната година.
И как, докато дните ни напредват,
все пó боли за всеки ден отминал.