На този свят изпрати ме да страдам,
грехове вековни с обич да изкупя,
в тъгата радост да открия,
с очите си да видя болка.
Но тук, на тоз живот в ръцете,
пътят ми ще бъде труден,
осеян с бури от човеци,
с мрачни, зейнали уста-
„Ела в безпътната нега”...
А аз, с последната свещица вяра,
раздавам късчета от своята душа,
образа ти претворявам,
на другите от себе си да дам,
надежда във очите им да видя,
за мене най-голямата награда.