автор: veronikas

Така е - има дни и дни.
И хора. И човеци.
Животът е огромен. Великан.
Не се побира в приказки с принцеси.
Къде си виждал плитък океан.
И клоунът гримиран в сиво.
Небето е единствено. Подслон
за великани и принцеси.
Така е - няма аналог.
Единственият начин да живееш
е да преплуваш дълбините сам.
Да срещнеш риби. И моряци.
Да те обичат. Да те наранят.
Да бъдеш сам, дори със някого.
Така е - има дъжд и сняг.
И малки, и големи птици.
И вятърът понякога е плах.
И думите понякога са жалки.

Животът по природа е добряк,
а великаните във приказките - лоши.