автор: sradev

Свят. Единен и разнообразен. Нямам сетива за него. понякога бял, понякога - черен. Значи е сив. Няма преминаване от един в друг. Има само илюзия.
Най-често преминаваме от един сив в друг сив. Но и това е илюзия. Тук е кръстопътя на сивите светове. Взаимно проникващи се. Да ги наречем условно "Бедабе", "Дабеда" и "Дадебе" за да се ориентираме. Но и това е илюзия. Те не са истински сиви. Имат червени, зелени, сини отенъци. През тях не може да се премине. Те са кръстопът без изход.
Надникни в кръстопътя, за да ги видиш. Заобиколи го. Тяхното движение е илюзия. Ти се променяш и за това виждаш в тях цветове, движение и дори пролука. Надежда за светъл път, лъжа за откровение. Цветните точки пробляскващи в тях са размествания във времето. То трепери от техният сив студ.
Един неразбираем калейдоскоп на сивото те подлъгва с илюзия за ред. Нашепва, че зад тях са райските градини. Но през тях няма път. Крачка встрани от тях и две крачки навътре в себе си. Това е бягството от безпътицата. Ако не си сив отвътре.