автор: Shrike

Равно. Гладка до съвършенство, неподвижна повърхност, по която се плъзгат думи, движения и усмивки. Отлитат към други Вселени.
За да утихнат. Поредният опит да избягам навътре /панически/ рикошира. Тялото ми е златно. Ювелирно изваяни форми на сладострастие. Пръстите ти търсят малката рубинена роза сред портокаловите морета на Жеравна. Нежният допир по струни на чело събужда меки есенни звуци в зелено. Цветовете ми избледняват. Грешат, битието не се разширява! Събирам се, багрите се насищат до ултра-сгъстяване. Пъпки, набъбнали от желание. Притаеният шепот на северен вятър подрежда вяло листата в неразбираеми знаци. Ще се събудя и пак ще те търся. Докрая.