автор: daro

78 стотинки
над пределния праг
7/8 е наравноделния такт,
по който играе тежка ръченица
надеждата...
проточва се и кривва зад ъгъла

„добавката“
прибавя горещите кестени
към пенсията
и отива да хлопа
на съседна врата

в моето улично приземие,
една мелодия ме побърква
„7/8 и ще си паднала
7/8 и ще си легнала
7/8 лягай и брой си сама“

а ти – от втория етаж
може би утре
или някоя друга неделя...
ти-тиии, ти-тиии
тихо ще си свършила

докато аз пиша -
дишам
и умирам на глас
...
един пръст
ще посегне към номера
и твоето име
„искате ли да изтриете...“

ще разбие телефона в стената
и ще остави вдлъбнатина в душата
... до моя номер

и нечии друг пръст
може би на Майката
може би на Хазяина
ще ме спаси
от обезличаване