автор: radi_radev19441944

На С

Навярно вече нещо е започнало.
Навярно е добре да помълчим.
Притихнала е тази есенна безоблачност
в усмихнатите небеса на твоите очи.

Но вяла е без теб душата на градината.
Не се проврях под цветната дъга.
Бродира екот в марша на годините
премръзнала камбана от тъга.

И някак много странно са гримирани
принцесите от звездния дует.
Но скаран съм с поредното умиране. –
Аз нямам време; твърде съм зает.

И може би приключват тук заблудите.
Посях си вятър, може би – мъгла.
От тъмните оскъдици в нощта на лудите
най-тъмната оскъдица застлах.

Безименни са вечните трасета на годините.
Белеят есенно миражи от слана.
Но трудните маршрути вече са изминати
И има там в тунела светлина.