автор: rady

Имаш тъжен парфюм. Нощта е безлюдна.
Прекосявам гори и вселени
и съм колкото сънна, толкова будна...
Разговарям със горди елени.

Прекосявам съня ти. Нощта е чуплива,
крехка тъмно–прозрачна стена.
Нещо хубаво сякаш изстива
във очите на кротка сърна.

Прекосяваш съня ми. Но вече е късно,
сто дървета прегърнах наум.
Сто глухарчета нежни разпръснах
и ухае съня ми на тъжен парфюм...