Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 808
ХуЛитери: 2
Всичко: 810

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаотдалечена синя планета
раздел: Други ...
автор: daro

Когато небето не беше небе...

Със загадъчна усмивка на лицето,
под белите звезди на разтопен емайл
притаен е някъде в планината…
Незнайният човек, страни от герои.
(странна някаква порода
или отвъд природата!?)
Неведомият е... неудобен.
На повелителни стремежи не отвръща с ехо.
На раменете си не носи върхове.
Само топлия му глас от меко било
е сгушено в заливчето на устата.
Той началото си знае,
не крои и не чертае края.
И се търси в средата,
но не в „мекото на хляба“.
(както казваше баща му)
Сред шума на неспокойни птици
свистят откосите на сови.
Изважда ритуалната цигара -
желае да е дим, преди разстрела.
По кори на преживялото лице
оптична точица се спуска
и огънчето си подава.

Когато земята не беше земя...

На завърнатата лента преминават
зелените звезди на детството -
светулките полазили челото.
По примигващите знаци го откриваха
навремето, когато беше мръкнало.
Разхождаше съзвездия.
Беше първият посланик на деня
по зазоряващи комшийски покриви.
Изгряваше по съмнало.

Когато небето не беше небе.
Когато земята не беше земя.

Когато пламъчето
в този миг
изпуска си топчето...
отдалечената синя планета.


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.11.2014 @ 11:43:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   daro

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 07:10:11 часа

добави твой текст
"отдалечена синя планета" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: отдалечена синя планета
от ami на 24.11.2014 @ 12:25:30
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
окъдяващ покриви наред..:) пак си шетал по петите Му;)


Re: отдалечена синя планета
от zebaitel на 23.11.2014 @ 19:42:58
(Профил | Изпрати бележка)
Къде си бродил из совите, Даро?!

Разхождаше съзвездия.
Беше първият посланик на деня
по зазоряващи комшийски покриви.
Изгряваше по съмнало...



Май го харесваш този лирически, щом си му дал да разхожда съзвездия!!!


Re: отдалечена синя планета
от dandan на 23.11.2014 @ 20:30:00
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли..тази планета съществува. И незнайният човек, който "разхожда съзвездия".

Благодаря ти, Даро.