автор: gogata622

За нощите студени ми прости!
За всеки миг без мен! За самотата!
Прости ми за горчивите сълзи!
За погледа очакващ към вратата!

Прости за болката в душата ти!
За раната в сърцето! За мечтите!
При теб се връщам както и преди!
Моля те,прости ми и за дните

които като бреме ни тежат
със спомените в миналото скрити
Но като огън парят и болят!
А уж с прахта на времето покрити!

Прости ми и за другите жени
които с нежни ласки аз дарявах!
За моите безсмислени лъжи!
За всеки миг когато те предавах!

Искам те! Бъди отново с мен!
Липсваш ми! Не мога да живея
без теб дори един едничък ден!
Прости ми! Но за повече не смея

да те помоля въпреки,че знам!
Обидата едва ли ще забравиш?
Прости! Не искам пак да бъда сам!
Или решила си да ме оставиш?

Дори така да е,ще разбера!
Не мога! Нямам право да те спирам!
Дали и утре няма да сгреша?
Прости ми!Други думи не намирам!

Вината винаги ще ни дели!
Едва ли любовта ще се завърне?
Раната в сърцето ще кърви!
То едва ли с обич ще отвърне?

За това те моля аз - прости!
Вярвай ми! За всичко съжалявам!
Но поне приятел остани!
Не човек,когото не познавам!