автор: RockAround_theC_l_ock

Обичам нежно-розовите утрини
с копнеж по слънце още неизгряло,
а в полумрака, в бяло-перламутрено
до мене свети голото ти тяло.

Обичам ласките без глас – пресипнали
от сладострастия безумно-нощни,
а ти, насън ли и от ненаситност ли –
без глас да ми прошепнеш „искам още…”

За всяко утре, винаги оставям си
целувка нежна – само за разсънване,
че ни очакват все горещи залези
и ще се любим дълго-дълго...
...до разсъмване!

Бой..Боев, 2014