автор: Rodenavlotos

Валя. Поръси с капчици дъждовна чистота
душата ми, като крилцата на авлига.
Дъждът попи дълбоко и изчисти там,
където четката на съвестта не стига –

до онзи плаж, където девственият бряг
бе омърсен с мазут до сетното му зрънце.
И заблестях отвътре, като днешен сняг,
огрян от зимното благословено слънце.

Това ли Господ праща на човека? Дъжд?
Или пък сняг, когато се усети мръсен?
Как се изсипва благословът изведнъж –
ако, разбира се, не стане твърде късно

да се пречистиш във водите на Йордан...
А аз – невярващата, го разбрах едва сега.
И плащах, плащах в сребърници дан.
А пък душата ми - тя тънеше в тъга.