автор: apostola

Заклевам се в прокобата,
че още от утробата
душата ми е клетница
дори да е столетница.
Затворена е в ризница,
че тя е шепа зимница,
покълваща във тялото,
владееща го цялото.
Аз храня я с надеждица
и гледам я под веждица
кога не е в съгласие
със разума. Така си е.
Живее тя с красивото,
но трови се с горчивото...