Нашта ретро любов. Виж – събира се в шепичка тясна.
В тази сивкава есен тя е просто прекрасна!
Оцеляла в горчилка и сред крясък на хора
нашта ретро любов не познава умора.
Безобразно красива, до безбожност ужасна
нашта ретро любов, за мнозина неясна
със ожулени лакти и със бяло в косите
във дъждовната есен все усмихната скита.
И през трудния свят си преправя тя пътя.
И какво, че понякога върху трънчета стъпя,
нашта ретро любов няма нужда от думи –
тя говори с очите добри на сина ни!