автор: tomatroev

Изправен да е искам - чак до гроб.
Но орисията ми е била такава.
И моля се над него като поп,
а той не става и не става.

Не вярва вече той на "ох" и "ах"
и без любов какво ли му остава?
Куршум му лея - да не го е страх -
и пак не става и не става...

И сякаш не е той, а някой друг.
Припомнях му ония дни на слава,
когато беше твърд като юмрук!
А днес не става и не става...

Проклинах го и чак ме хвана бяс,
и с две ръце разтърсих го тогава.
Излизал съм от кожата си аз,
а той не става и не става.

Недей да ми се правиш на заспал,
все не увира главата ти корава,
защо си днес такъв безжизнен, вял,
кажи защо, за Бога, днес не ставаш?!

Той можеше сега да е голям,
да влезе смело в нейната жарава!
А не да се черви пред вас от срам,
защото все не става и не става.

А Тя го чака, чака... сякаш век!
Тя, Свободата, още се надява.
Но гледам го: един отпуснат, мек...
Народът ни не става и не става.