автор: genab

Развратна нощ,
престъпна и небрежна,
родилка на стихии
и на злини люпилня!

Затвор си ти,
тъмница без решетки,
но с орда тъмничари
с тлъсти сметки.

Едвам развиделя.
В напъпила зора
прохожда ясен ден.
Здравей, светлик, ела!

Че щом е ден
в душите ще просветне.
Я слънчев лъч
ще насмете мъглите

Ще плисне дъжд,
ще проясни очите
за клетвата
проспана на дедите.

Че щом е ден,
човек, човек ще срвещне -
натегнали
бедите ще олекнат.

Върви си, нощ,
с набезите опасни!
Побързай, ден,
за бедни и нещастни!