автор: Mouse

Едва се събудих и ти вече ми липсваше.
Животът е странен – игра след игра.
Тъжах за писмата, които ти с толкова обич подписваше.
Сега тях ги няма и в мен е само тъга.

Припомням си мигове на обич и страст споделена.
Припомням си глупавите наши кавги.
Защо любовта е тъй тясно скроена
и в нея все нямаше място за моите мечти.

Боли ме, разкъсва ме жалост, желание пак да те чуя,
да мога поне ред за получа от теб, малък знак,
че също ти мислиш така както мене в безкрая
на тази отминала наша любов, изгубена в мрак.

Решавах да пиша, да позвъня, да потърся,
но с моята гордост не се примирих, не можах.
Да ме видиш смирена, коленичила и да прося,
да видиш сърцето ми заровено дълбоко в прах.

Аз вдигнах глава и опитах да тръгна по пътя ….
По пътя самотен, една и сама в живота без теб,
но не и в краката ти да падна, да моля
за обич, прегръдка и малко изпросена ласка увита в креп.

В съня ще се срещнем, прегърнем и любим.
В съня аз ще скрия моя болезнен копнеж.
Защото в тълпата ние пак ще се губим.
В съня ще открия онзи отдавна загубен стремеж.