автор: jantreya

Тази миризма на есен, толкова неповторима,
с кожата си я улавям, с ноздрите си я изпивам.
Тя е тъжна и горчива и с предчувствие за зима,
Тя е нежност и умора, гнилост, капка съпротива.
От студа до топлината лута се душа сирота.
В багри крие тленно тяло и предвкусва кротко рая.
Обожавам я! Това е миризмата на живота.
Радост и тъга. Надежда и усещане на края.
Искам дълго да живея в есента, макар и пуста,
да попия с топли устни тежката неотразимост.
Тази миризма на есен – мъдрост и узрели чувства.
Не боли когато губиш. Хубаво е да си имал.