автор: vladun

Два момъка задиряха момата,
а тя – по двама чезнеше, горката.
Но чудейки се кой да е жениха,
поплакваше с върбата – тихо, тихо –
и вместо на хоро или седянка,
линееше под върбовата сянка.
Не сложи ничий пръстен на ръката,
а вместо в ложе - легна във реката.
Кахърни покрай речното корито
затриха се след нея и момците –
луната ги видя и те да лягат
на двата противоположни бряга.
Девойката усети чак тогава,
че легналия на брега отляво
е трябвало да избере, задето
лежи ѝ по-наблизо до сърцето.