И защото светът напоследък върти се в различна посока,
не откривам ни в ляво, ни в дясно пътека и знак отпреди...
Човешката обич превърна се в някаква дрипава стока –
да обичаш съсед, да обичаш несретник предимно вреди!
И понеже да вдигнеш пред къщи дувар задължително стана,
в душите си яростно вдигаме още по– здрави дувари!
Да не може до там да прехвръкне ни славей, ни гълъб, ни врана,
да не може ни враг, ни приятел, ни куче до там да припари.
И превърна се всеки живот в непотърсена чужда планета –
без небе, без мечти, без слънца, без звезди и без Млечния път...
Зад стените безгласно от болка крещят и се взират във Нета
милиарди самотни души, неуспяли докрай да умрат!