автор: daro

Князът е рошав –
безсрамен и гол,
но не като оня,
дето сърби го езика.
Eдинство и ствол,
по които се нижат
житейските нули
поръсени със захар и сол.
И по правите лехи,
дето сади памука и камъка –
той е.
Върху брадясалите извори
не оставя тлъсти следи,
а цветния пух
от снега на захарните хурки.
По косите му трепкат светини
на изречени
и неизречени истини.
Не дълбае с лека ръка
и не събира златни коронки.
Той е Короната...
и огън поднесен
от небесните кремъци.
Изначалният взрив,
просто е пръв –
след него пъпли колоната.
Не лъже – дори благородно.
Непосилен за всякаква стръв...
Недостижим от „език на езичник”.
...
Сред стадата от матови блясъци,
князът е всъщност – смелчак.
Навива крачоли
и бавно,
предвидливо навлиза в море
от бизони.