автор: pleshivche

Да върнеш ритъма на нечия минута
със дирята на топло пожелание,
така е хубаво, дори с сгрешена дата -
внушава неосъзнато обещание
за неизменното настъпване на утро,
за възможността да се усмихнеш
дори на самотата.

Да секнеш нечия илюзия за смисъл
с прегръдката на тихо съпричастие,
нали е хубаво, макар да те изпраща
отново в тъпата реалност на тъгата,
натикана с последния ти дъх във гънките
на старата жилетка, която нощем мяташ,
да стоплиш тишината?

Да вдъхнеш цвят на своето желание
със сън изтръскан от страдания
дали е хубаво, а може би не струва
дори половинката от блясък на сълзата
нащърбения ръб преляла на душата ти
наяве, попила във сърцето на приятел,
без да знаеш, че си плакал.