автор: gorestled

По душата ми кой ли не хвърли стрела
и целта бе центъра- винаги
Бях и пришила за полет крила,
но те и двете са вече пронизани.

И всеки мах е съпроводен със болка,
а и стрелците дебнат в засада.
Но как, как да затвориш и колко
да е душата под ключ и зад преграда?

И ако наистина тя е безплътна
защо ли всяко едно острие
се впива във нея и тя тръпне
потънала в кръв. Кръвта, от къде ли се взе?