автор: Hulia

Това не са ли онези моменти, в които
Времето протяжно тече и изтича
спираловидно и бавно някъде в Нищото,
когато звуците се превръщат в картини,
когато отнякъде бебешко гукане оцветява
света в бяло и синьо, когато кукуригане
на петел боядисва в керемиденочервено
устните на влюбена жена, завихря втора чакра
и текат спомени вместо пространство и
вода, и отново виждам оня огледален миг,
(а всички мигове са въртящи се вретена),
когато те срещам някъде на улицата, като насън,
дъхът ми спира - в паузата образът ти влиза
в мен едва ли не завинаги, а аз напук на всичко
продължавам сама и ... потича, потича, потича
пустинното усещане от друга богата реколта –
благодатта да се радваш и на празната кошница,
когато е есен и всички наоколо берат
ароматни плодове от райското пръскало
на С ъ т в о р е н и е т о...