автор: jantreya

Погалени от есенното слънце,
усмихнаха се простичко цветята,
под ведрото, небесносиньо дънце,
катурнато небрежно над земята.
Усмивките им грейнаха игриво.
Прозорецът зад тях щастливо блесна.
Наоколо бе толкова красиво,
че този ден от красота се стресна.
Запяха ветрове сред златни клони,
Тревите се изправиха внезапно.
Сълза от радост облаче отрони,
а котка ме докосна с мека лапа.
Погалени от есенното слънце
на хората очите засияха.
В душите им запя камбанен звън.
Целуна ги и приласка ги стряха.
Намери всеки бащиния дом.
Света на детството си върна всеки.
Какъв прекрасен, есенен синдром,
развързал всички вързани пътеки.