автор: erka

Искаш ли,
да поговорим за поезия?

Да.
За онази -
разхвърляната отвътре,
за която устните търсят
първите думи...

Да.
Точно тези -
първите думи,
след които е... толкова лесно.
Като вдишване.
Като изгрев на слънце.
Като капките дъжд - не понесли
мисъл за сбъдване...

Да поговори ли, казах?!

Да го оставим за утре...

Толкова лесно е.

Да.
Точно толкова,
колкото... да те целуна,
докато устните търсят...