автор: moeto

Умирам, господи умирам: очите си затварям - виж,
навярно пак умирам: във уплах и се питам.
Къде ти, аз.. до нея?! Та тя била е във Париж!
И вчера съм дочул, къде ли още не.

Аз пеех и за Севера далечен.
И мислех си, ще бъдем скоро ний на "ти".
Оказва се, напразно съм показвал полюсите неутрални,
хич даже не и и пука, че има там цветя.

И пеех и тогава още и мислих си, ще ни сближи
за юга и за този, с когото вчера е била!
Нима и стиска капчица за мене? Та тя била е във Париж,
и може би Марсел Марсо нашепвал и слова.

Захвърлих аз завода, макар, че нямах право,
захванах речниците със доста доза страх.
Къде ти, аз.. до нея?! Та тя пристигнала е във Варшава
И пак говорим си на непознат език.

Ще дойде тя, на полски ще и кажа: "Проше пани".
Това съм аз и няма повече да пея!
Нима след туй, ще мисли тя за мене? Та тя е вече във Иран!
Разбрах, но малко късно, че веч не ще я стигна,

защото днес е тук, пък утре може би е в Осло
и даже май попаднал съм в беда,
и нека, който бил е с нея и този, който в бъдеще, ще бъде.
да се опитат да я стигнат те. Аз най добре да се поспра :))