Надипля си усмивката на две,
както погледът обхожда деколте.
Два природни дара го взривяват
в лесовете на страстта –
и Булките
и Мухоморките
разпукват було на яйце.
Пастирът на ума
прибира си невястата,
а стадото шуми и пъпли...
наред ги навестява.
Октомври разпокъсано ръми
и с цинкови пирончета кове
заслона от мъгла и шума –
средногорски стан
сред букова раздумка –
за кучето
каручката
и кончето
на летния несретник.
А той си спомня
лабиринтите от светлина,
която само при отворени очи
с копривата го стряска.
Полегнал е – иска да заспи...
но тя го води за ръка
на прохладно
и спокойно място.
Още отсега е там!
И усмихнат си почива.